Тechno Мobile

Основни понятия, защити, атаки

За последните няколко години без кабелните връзки (WLAN) получиха широко разпространение по целя свят. И ако преди ставаше въпрос за използването на без кабелните връзки само в офисите, то днес те са много по-широко разпространени и се използват и в домашни условия. И все пак взимайки решението за преминаване към подобен тип връзка не трябва да се забравя, че засега нейното развитие има едно уязвимо място-безопасността.

Въпреки че много от потребителите се възмущават, щом се заговори за това действително, за този сериозен проблем се отделя не малко внимание в Интернет и в техническата преса, а освен това самите протоколи за без кабелна връзка са затрупани със средства за обезопасяване. Но дали са достатъчно надеждни, това вече е друг въпрос.

Всяка без кабелна връзка се състои най-малко от два компонента – точка за базов достъп и място, на което се намира потребителя. Стандартните видове са 802.11a/b/g, към които се включват няколко механизма за осигуряване на безопасността, към която пък се отнасят различни механизми за идентификация на потребителя и реализацията на шифроване при предаване на данни.

Протокол WEP

Всички съвременни без кабелни устройства поддържат протокола за безопасност WEP (Wired Equivalent Privacy), който първоначално беше заложен в спецификацията на без кабелните връзки IEEE 802.11. Този протокол е нещо като аналог на кабелната защита. WEP позволява шифрирането на поток от предавани данни на основата на алгоритъма RC 4 с размер 64 или 128 байта. Тези данни имат така нареченото статистическо съставно, дълго от 40 до 104 байта и допълнително динамично съставно с размери 24 бита, наречен още вектор на инициализация (Initialization Vector, IV).

Протоколът за безопасност WEP предполага два начина за предпазване на потребителя: Open System ( отворена) и Shared Key( обща). При открития обаче никакви предпазни мерки не съществуват, тоест всеки потребител може да получи достъп до без кабелната връзка. От друга страна се допуска използването на WEP-шифриране на данни.

Протоколът WEP обаче има и доста недостатъци и не представлява трудно преодолим проблем за хакерите. По тази причина през 2003 –та година беше представен следният стандарт за безопасност - WPA (Wi-Fi Protected Access). Главната особеност на този стандарт е технологията за динамична генерация на ключовете за шифроване на данните, изградена на базата на протокола TKIP (Temporal Key Integrity Protocol), която представлява сама по себе си продължение на алгоритъма за шифриране RC 4. В този протокол е въведена генерацията на новия 128 – битов ключ за всеки пакет. Освен това контролните криптографични суми в WPA се разчитат по новия метод, наречен MIC (Message Integrity Code). Тук във всеки кадър има пакети с данни и всъщност се получава така, че всеки от предаваните чрез връзката пакети има собствен уникален ключ и за всяко устройство с без кабелната връзка ще се осъществи динамичното му изменение.

Освен това протоколът WPA поддържа стандарта AES (Advanced Encryption Standard).

Филтриране на MAC-адреси

Филтрирането на MAC-адреси, което се поддържа от съвременни точки на достъп и без кабелни маршрутизатори, въпреки че не е съставна честота на стандарта 802.11, позволява да се повиши нивото на безопасността на без кабелната връзка. За реализация на тази функция в настройките на точката за достъп се създава таблица с МАС – адреси на без кабелните адаптери на клиентите, авторизирани за работа в дадената мрежа.

Режим на скрития идентификатор SSID

Още един начин за безопасност, който често се използва в без кабелните връзки – това е режимът на скрития идентификатор на мрежата. Всяка без кабелна връзка има свой уникален идентификатор (SSID), който представлява име на връзка. Когато някой се опита да проникне във връзката драйверът на без кабелния адаптер сканира ефира с наличието на без кабелни връзки. При използване на този режим връзката не се изобразява в списъка с достъпните такива и включването към нея може да стане само в случай, ако за нея е известен точния SSID и по- рано е създаден профил за включване.

Ако сте си помислили, че многото средства за защита са напълно достатъчни трябва да ви разочароваме. Започваме с инструкции за внасянето на данни чрез без кабелни връзки от стандарта 802.11 b / g на базата на протокола за безопасност WEP. За това ще е необходима папка с без кабелни адаптери и aircrack 2.4, който съвсем спокойно може да се намери в интернет. Съществуват три възможни изпълними файлове : airodump.exe, aircrack.exe и airdecap.exe. Първият е предназначен за прехвърляне на данни, вторият за анализ и получаване на парола за достъп и третият за разшифроване на прехвърлените данни.

Самата процедура за внедряване на информация чрез подобна връзка е доста проста. Започва се с пускане на airodump.exe за прехвърляне на пакетите. При пускане на програмата се отваря диалогов прозорец, в който трябва да се отбележи без кабелния адаптер (Network interface index number), типа на чипа, номера на канала на без кабелната връзка (Channel (s): 1 to 14, 0= all)( ако той е неизвестен могат да се сканират всички канали). Освен това трябва да се въведе името на въвеждания файл, в който се съхраняват прехвърлените пакети (Output filename prefix) и да се укаже дали е необходимо получаването на всички пакети или само на част от тях с векторни инициализации (ivs-файлы) (Only write WEP IVs (y/n)). При използването на WEP – шифриране за подбора на секретен ключ е напълно достатъчно създаването само на ivs-файл.

След всички настройки се показва информационен прозорец, в който се изписва информация за намерените точки с без кабелен достъп, информация за клиентите и статистика за прехвърлени пакети.

Количеството на пакетите, което е нужно за успешното проникване във връзката зависи от дължината на WEP-ключа (64 или 128 бита ) и разбира се от успеха. Ако във връзката на 64 – битовия WEP-ключ, за успешното проникване напълно достатъчно е да се уловят половин милионните пакети, а в много случаи и по- малко. Времето, което ще бъде необходимо зависи от интензивността на трафика между клиентите от точката на достъп. За прекъсване на процеса се използва комбинацията от клавишите Ctrl+C.

След като файлът ivs е създаден може да се пристъпи към неговия анализ. По принцип това може да се направи както паралелно, така и заедно с прехвърлянето на пакетите, но за улеснение ще разгледаме последователното изпълнение на процедурата.

За анализа на ivs –файла ще бъде необходим aircrack.exe. В този случай използваме следните параметри: aircrack.exe –b 00:13:46:1C:A4:5F –n 64 –i 1 out.ivs. В дадения случай -b 00:13:46:1C:A4:5F това е указание за MAC-адреса на точката на достъп, -n 64 – указание за дължината на използвания ключ за шифриране, -i 1 – индекс на ключа, out.ivs – файл, който подлежи на анализ. По принцип информацията за индекса на ключа и дължината му за шифриране е неизвестна. Обикновено се използва пускането на командата: aircrack.exe out.ivs.

След множество експерименти с различни параметри за пускане на командите aircrack.exe, във всички случаи времето, за което се пусна секретният ключ не превиши 7 секунди.

В самото начало споменахме, че във всички точки на достъп има и такива възможности като използване на режим на скрития идентификатор и филтриране по МАС – адреси, които трябва да осигурят безопасността на без кабелната връзка.

Всъщност не толкова невидим е идентификаторът на връзката даже при активиране на този режим на точка на достъпа. А ако се говори за наивна мярка за безопасност, като например филтрирането на МАС– адреси всичко е много просто. Съществуват достатъчно много разнообразни начини , които позволяват подменянето на МАС – адреса на интерфейса. Например ние го подменихме с помощта на SMAC 1.2.

И така, преодоляването на цялата система за безопасност на без кабелната връзка на базата на WEP-шифриране не представлява нищо трудно. Възможно е на много потребители това да им се стори неактуално, тъй като WEP-протокол отдаване не се използва и на негово място се появи протокол WPA, но не трябва да се прибързва с изводите. Отчасти това действително е така, но само отчасти. Работата е там, че в някои случаи за увеличаване на радиуса на действие на без кабелната връзка на помощ идва така нареченото разпределение (WDS). Но най- интересното се състои в това, че най- разпространените връзки не поддържат WPA-протокола и единствената достъпна мярка за безопасност в дадения случай е промяната на WEP- шифрирането.

Самата процедура за включване на връзката чрез протокола WPA малко се различава от вече разгледаните процедури.

През първия етап се използва airodump, но има два важни аспекта, които трябва да се отчетат. Първо, в качеството на изходен файл трябва да се използва именно cap-файл, а не ivs. Затова при настройките в airodump на последния въпрос Only write WEP IVs (y/n) се отговоря с “не”.

Във втория етап в изходния файл трябва да се захване самата процедура на инициация на клиента във връзката. За анализа на получената информация се използва отново aircrack, но с няколко промени. Освен това директорията в програмата aircrack ще трябва да се установи един важен елемент – речник. Такива специализирани речници могат да се намерят в интернет.

След това се пуска програмата aircrack, в качеството на изходен cap-файл (например, out. cap) и название на речника.

За да се избере съответния ключ от речника се използва процесора Intel Pentium Extreme Edition Processor 955 с поддръжка на технологията Hyper-Threading, затова в параметрите за пускане на програмата се използва опцията –p 4, което позволява утилизирането на четирите логически ядра на процесора, като всяко ядро се утилизира на 100%. В резултат на това след почти час и половина работа с програмата секретният ключ е намерен.Това разбира се не са няколко секунди, както в случая с WEP – шифрирането, но също не лош резултат, който прекрасно демонстрира, че и WPA-PSK защитата не е абсолютно надеждна.

Връзките без кабел са хубаво нещо, но всъщност крият и много опасности, както и сами видяхте. Въпроса е през цялото време да знаете какво се случва и да не рискувате много много.