Тechno Мobile

Дойде моментът когато ще спрем вниманието си на сателитните телефони. Те имат доста повече особености от нормалните мобилни телефони, наред с това имат покритие съвсем естествено навсякъде, но това не е най-важното. Те са верни помощници на всички, които наистина имат належаща нужда от връзка.

На първо място за става Inmarsat, за която сигурно сте чували доста. Това е съкращение от INTERNATIONAL MARITIME SATELLITE и представлява международна сателитна система. Тя представлява 4 орбитални сателита, които за разпределени по следния начин. Първият се намира над тихия океан, втория над Индийския, а останалите два са над Атлантика. Системата е изцяло свързана с корабоплаването и се използва от почти всеки кораб. Той има различни видове ИНМАРСАТ терминали на борда си ( Inm-A, Inm-B, Inm-C, Inm-M, Inm-miniM и т.н.) Всеки терминал си има номер, който може да бъде избиран от всеки телефон, бил той стационарен или мобилен.

Историятана тази система ни показва, че тя е създадена през 1979 година, катоцелта и е била да позволи да корабоплаването да стане пълноценна част на комуникационните общесва. В началото услугата е била експериаментална, но по-късно през 1982 г. започва се преминава към комерсиалното и използване. Чак през 1999 г. компанията става изцяло частна и започва да предлага на широк кръг фирми своите услуги. Големият бум в спътниковите комуникации на море дойде с приемането на глобалната система за безопасност на море GMDSS и след допълненията към конвенцията SOLAS от 1988 година. В резултат на тези актове сега хиляди плавателни съдове са снабдени с терминали за спътникови връзки от системата Инмарсат, която е единствената мобилна сателитна мрежа, одобрена от SOLAS. Монополът на Инмарсат е застрашен поне в сферата на неаварийните съобщения от няколко алтернативни спътникови системи, които вместо спътници на геостационарна орбита използват сателити, летящи на ниска орбита - такива са Iridium и Globalstar. Те още не са одобрени за използване в GMDSS, но присъствието им в ефира е показателно за развитието на този пазар. Но ето малко подробности за това какво предлага първата, представена от нас мрежа Инмарсат. Тя се състои от приватизираната Инмарсат ООД, която представлява търговската част и на IMSО (Международната мобилна спътникова организация) - междуправителствен надзорен орган, който следи дали Инмарсат изпълнява поетите обществени задължения, като тези по GMDSS.

Има няколко вида възможност за ползване на Инмарсат.

 Инмарсат А е първата аналогова услуга, стартирала в началото на осемдесетте години. Тя предлага възможности като телефон, факс, телекс и пренос на данни до 64kbit/s чрез опцията HSD. В началото над 10 хил. съда са снабдени с такъв терминал.

 Инмарсат Б се появява по-ксъно – през 1993 г. Чрез нея ви се позволяват подобни услуги, като на предходната. Наличността на телефонни автомати на борда и ниските цени правят тази система привлекателна за всички екипажи. Тя се използва и за масово от корабния мениджмънт за пренос на големи масиви данни до бреговите служби и за видеоконференции в реално време за медицински консултации.

Инмарсат C позволява двустранна текстова връзка чрез компактни терминали. Това напрактика означава предаване на кратки текстови съобщения. Съобщенията се таксуват по един долар на килобайт.

 Инмарсат М пък е най-модерната подобна услуга. Тя предлага предлагаща телефонна връзка чрез компактен, сравнително евтин и с размерите на дипломатическо куфарче терминал. С нея разполага с телефон и факт и пренос на данни със скорост 2,4kbit/s. Тя е предназначена за по-малки съдове.

Мореплавателите се ползват от предимствата на подобрени аварийни свръзки, благодарение на новата база данни на Инмарсат, създадена специално за обслужване на морските спасителни координационни центрове (MRCC), пръснати из целия свят. Тази база данни дава на MRCC мигновен достъп до цялата информация, необходима да се окаже помощ на бедстващ съд, и по този начин се спестява най-ценният ресурс при спасителните операции - времето.

В мига, в който MRCC получи сигнал за бедствие, от Инмарсат се изтегля критично важна информация - име на кораба, позивна, националност и номер за 24-часова връзка. Базата данни за MRCC е много ценен инструмент за проверка на всички сигнали за бедствие, получавани чрез Инмарсат. Надеждната база е критично важна за осъществяване на съвременните операции по търсене и спасяване.

Най-важното в системата е установяването на истинността на бедствения сигнал, тъй като в миналото се получаваха много фалшиви сигнали. Преди MRCC трябваше да телефонират в Инмарсат, за да получат номера на кораба, изпратил съобщението. Сега тази информация се получава буквално за секунди от базата данни на Инмарсат чрез Интернет и MRCC може да влезе веднага в контакт с бедстващия съд, за да установи от каква помощ се нуждае.

Достъпност 99,9954 на сто

През 2000 г. мрежата на морските спътникови комуникации достигна удивителния процент на достъпност - 99,9954 на сто, осигурявана от девет геостационарни спътника, които летят на 22 300 мили над планетата.

"Инмарсат се гордее с надеждните си услуги, които са толкова добре дублирани и подсигурени, че потребителят може да разчита буквално всеки миг да осъществи връзка и да изпрати съобщение - казва Майкъл Бътлър, изпълнителен директор на Инмарсат ООД.

Много по-близка до всички хора, не само до мореплавателите е Иридиум. Интересното за нея е, че повечето от хората мислят, че е фалирала. И това донякуде е така, но не съвсем.

Идеята за този проект е да се осигури. безкабелна връзка между всеки две точки на Земята. Където и да са те. На първия етап обаче това се оказа непосилно.

Концепцията за "Иридиум" се ражда през 1985 г., когато жената на един от шефовете на "Моторола" не могла да се свърже със САЩ от Карибските острови и после бясна убедила мъжа си в необходимостта от световна безжична мрежа.

Проектът е предложен три години по-късно от инженери на "Моторола" и официално е обявен през 1990 г. Проектът за система от 66 сателита, които трябва да свързват абонатите си, където и да е по света, беше рекорден по мащаби. Когато всички сателити бяха изстреляни през 1998 г. и системата заработи, "Иридиум" беше сключила 320 споразумения за партньорство с телефонни компании по света за обслужването на 105 милиона абонати. Точно десет години след официалното обявяване на проекта "Иридиум" отново влезе в историята, като един от най-големите и най-скъпи провали в света. В проектът бяха налети $7 милиарда.

Концепцията му, макар и революционна, не беше в крачка с другите също толкова сензационни промени в клетъчните технологии. "Иридиум" свързваше света, но с много "но" и "ако" - като най-важните бяха, че нейните телефони с големина на тухли с зашеметяващата цена от $3000 правеха връзка само на открито.

Системата се провали тотално на пазара - тя беше средно с около 25% по-скъпа от обикновените разговори и през март 2000 г., когато компанията обяви фалит, вместо очакваните 500 000 абонати имаше едва 55 000. През ноември 2000 г. група инвеститори направиха нова компания "Иридиум Сатълайт" и купиха "Иридиум" за $25 милиона. В момента се работи изключително много по това услугите да са доста по-евтини и по-достъпни.